Джоан Роулинг - ХП - 4. Хари Потър и огненият бокал.pdf

(2327 KB) Pobierz
Хари Потър и огненият бокал
652920055.001.png 652920055.002.png
Джоан Роулинг
Хари Потър и огненият
бокал
На Питър Роулинг,
в памет на господин Ридли,
както и на Сюзън Сладън,
с чиято помощ Хари излезе от килера.
Хари Потър и огненият бокал
ГЛАВА ПЪРВА
КЪЩАТА НА РИДДЪЛ
Жителите на селцето Литъл Хангълтън все още я наричаха „къщата
на Риддъл“, макар че бяха изминали много години, откакто семейство
Риддъл бяха живели в нея. Тя стърчеше на един хълм над селцето със
заковани тук-там прозорци, с по някоя и друга липсваща керемида от
покрива и с фасада, гъсто обрасла с бръшлян. Някога величествена и
просторна господарска къща, единствената на километри наоколо, с те-
чение на времето тя се бе превърнала в занемарена, порутена и необита-
ема постройка.
Всички в селцето бяха единодушни, че старата къща е злокобна.
Преди половин век се бе случило нещо странно и ужасно, нещо, което
по-възрастните и досега си припомняха, след като изчерпеха обсъжда-
нето на новините и клюките. Историята бе разнищвана толкова пъти и
разкрасявана на толкова места, че вече никой не бе сигурен какво точно
се е случило тогава. Всяка от версиите обаче започваше по един и същи
начин: преди петдесет години, на зазоряване в един прекрасен летен
ден, в славното време, когато къщата на Риддъл била все още добре под-
държана и внушителна, една прислужница влязла в гостната и открила,
че и тримата Риддъл са мъртви.
Жената побягнала с писъци надолу по хълма и вдигнала на крак ця-
лото село.
– Лежат там с широко отворени очи! Лед студени! Облечени като
за вечеря!
Извикали полиция и цял Литъл Хангълтън настръхнал от потрес,
любопитство и неприкрито вълнение. На никого и през ум не му минало
да се престори, че скърби за семейство Риддъл, защото всички ги нена-
виждали. Старите господин и госпожа Риддъл били превзети и груби
богаташи, а възрастният им син Том бил по-лош и от тях. Жителите на
селото искали да узнаят кой е убиецът – все пак трима здрави и прави
хора не умират от естествена смърт в една и съща нощ.
Вечерта в селската кръчма „Обесения“ едва смогвали да обслужват
всички. Цялото село се събрало да приказва за тройното убийство. И ся-
каш като компенсация за това, че са изоставили домашните си огнища, в
кръчмата тържествено влязла готвачката на семейство Риддъл и обявила
пред внезапно притихналото множество, че току-що бил арестуван мъж
4
Джоан Роулинг
на име Франк Брайс.
– Франк ли? – извикали неколцина. – Невъзможно!
Франк Брайс бил градинарят на семейство Риддъл. Живеел сам в
грохнала къщурка в тяхното имение. Работел за семейството още откак-
то се бил върнал от фронта с дървен крак и явна неприязън към тълпите
и силния шум.
Всички се надпреварвали да черпят готвачката, за да чуят колкото
може повече подробности.
– Винаги си е бил особняк – разправяла тя след четвъртото си шери
пред наострилите уши селяни. – Такъв един дръпнат… Колкото и да го
каниш на чай, все тая. Хич не обича да се събира с хора.
– Хайде, хайде – обадила се една жена откъм бара. – Препатил е
Франк през войната, та затова гледа да му е спокойно. Не му се нахвър-
ляйте сега де…
– А кой друг има ключ от задната врата, а? – озъбила й се готвачка-
та. – Спомням си, че в къщата на градинаря висеше резервен ключ. Вра-
тата не е разбита нощес! Няма и счупени прозорци! Достатъчно му е би-
ло на Франк да се промъкне до голямата къща, когато всички вътре сме
били заспали…
Селяните си разменили свъсени погледи.
– Винаги съм го смятал за неприятен човек – измърморил някакъв
мъж на бара.
– Войната нещо го е повредила, мен ако питате – намесил се
кръчмарят.
– Нали ти разправях, че гледам да не му се мяркам много-много
пред очите, а, Дот? – развълнувано шепнела една от жените в ъгъла.
– Такъв един – ни се води, ни се кара – добавила Дот и закимала
енергично. – Спомням си, когато беше още малък…
На следващата сутрин вече никой в Литъл Хангълтън не се съмня-
вал, че Франк Брайс е убил тримата от семейство Риддъл.
Но в съседния град, Грейт Хангълтън, в мрачния опушен полицейс-
ки участък Франк отново и отново упорито твърдял, че е невинен и че
единственият човек, когото забелязал близо до къщата в деня преди
убийството, бил непознат блед тъмнокос младеж. Но никой друг не бил
виждал такъв човек и полицаите решили, че градинарят си измисля.
И тъкмо когато примката около врата на Франк се затягала, прис-
тигнало лекарското заключение от огледа на труповете, което промени-
ло всичко.
Полицаите никога не били чели по-странен доклад. Цял екип
5
Zgłoś jeśli naruszono regulamin