Джоан Роулинг - ХП - 6. Хари Потър и Нечистокръвния принц_1.pdf - Хари Потър - tjtjtl

Джоан Роулинг

Хари Потър и

Нечистокръвния принц

Посвещавам на красивата си дъщеря

Маккензи

този неин мастилено-хартиен близнак

Хари Потър и Нечистокръвния принц

ГЛАВА ПЪРВА

ДРУГИЯТ МИНИСТЪР

Наближаваше полунощ, министър-председателят седеше сам в ка-

бинета си и четеше дълга докладна записка, която се плъзгаше през съз-

нанието му, без да оставя и най-малка следа от смисъл. Той чакаше те-

лефонно обаждане от президента на далечна държава и заради нетърпе-

нието този нещастник най-после да му звънне и опитите да потисне неп-

риятните спомени от много дългата, уморителна и тежка седмица в гла-

вата му почти нямаше място за друго. Колкото повече се опитваше да се

съсредоточи върху буквите по страницата пред себе си, толкова по-ясно

виждаше злорадото лице на един от политическите си противници. Съ-

щия ден въпросният противник се беше появил по време на новините не

само за да изброи ужасиите от последната седмица (сякаш някой се

нуждаеше да му ги напомнят), но и за да обясни, че всички те до пос-

ледната са се случили по вина на правителството.

Пулсът на министър-председателя се ускоряваше само при мисълта

за тези обвинения, защото не бяха нито справедливи, нито верни. Как

точно правителството би могло да попречи на онзи мост да се срути?

Беше възмутително някой да намеква, че не се заделят достатъчно сред-

ства за мостове. Мостът беше построен преди по-малко от десет години

и дори най-добрите експерти се чудеха как да обяснят защо се е прекър-

шил точно на две и е запратил десетина автомобила в дълбините на ре-

ката отдолу. И как някой изобщо дръзваше да подмята, че онези две

страшни и широко огласени убийства са извършени поради недостиг на

полицаи? Или че правителството е трябвало някак да предвиди стран-

ния ураган в графствата югозападно от Лондон, причинил толкова мно-

го щети на хората и тяхното имущество? И какво беше виновен

министър-председателят, че един от заместниците му, Хърбърт Чорли, е

избрал точно през тази седмица да постъпи толкова чудато и сега щеше

да прекарва много повече време със семейството си?

– Мрачно настроение е обхванало страната – беше оповестил в зак-

лючение неговият противник почти без да крие широката си ехидна

усмивка.

И за беда това си беше самата истина. Министър-председателят съ-

що го усещаше: хората изглеждаха по-отчаяни от обикновено. Дори вре-

мето беше мрачно – цялата тази мразовита мъгла в средата на юли… не

Джоан Роулинг

беше естествено, не беше нормално…

Министър-председателят отгърна втората страница на докладната

записка и като видя колко много му остава, се отказа да се занимава с

нея – беше си безнадеждна работа. Протегна се с ръце над главата и

покрусено огледа кабинета. Беше хубаво помещение с красива мрамор-

на камина срещу широките двукрили прозорци, плътно затворени зара-

ди подранилия студ. Министър-председателят потрепери леко, изправи

се, отиде до прозорците и погледна навън през рехавата мъглица, доле-

пила се до стъклото. Точно тогава, както си стоеше с гръб към стаята,

някой зад него се прокашля тихо.

Застина, долепил нос до собственото си уплашено отражение в

тъмното стъкло. Познаваше това покашляне. Беше го чувал и преди.

Много бавно се обърна с лице към празното помещение.

– Ехо! – каза министър-председателят в опит да изглежда по-хра-

бър, отколкото всъщност беше.

За кратък миг си позволи невъзможната надежда, че никой няма да

му отговори. Но веднага чу глас, отсечен и решителен, който заговори

сякаш четеше предварително подготвено изявление. Идваше – както

министър-председателят разбра още при първото покашляне – откъм

дребния мъж с вид на жаба и с дълга сребриста перука, изобразен на

малката мръсна маслена картина в далечния ъгъл на кабинета.

– До министър-председателя на мъгълите. Налага се да се срещнем.

Бъдете така любезен да отговорите незабавно. Искрено ваш, Фъдж.

Мъжът от картината изчаквателно погледна министър-

председателя.

– Хм… – подхвана той, – вижте какво… за мен не е много удоб-

но… очаквам телефонно обаждане… от президента на…

– Може да се отложи – отсече веднага портретът.

Сърцето на министър-председателя се сви. Точно от това се беше

опасявал.

– Но аз наистина се надявах да разговарям…

– Ще уредим президентът да забрави за обаждането. Ще ви звънне

утре вечер – каза дребният мъж. – Бъдете така любезен незабавно да от-

говорите на господин Фъдж.

– Аз… ох… добре – склони без желание министър-председателят. –

Добре, ще се видя с Фъдж.

Бързо се върна при писалището, като пътем оправи вратовръзката

си. Тъкмо беше седнал и си беше лепнал на лицето нещо, което би тряб-

вало да изглежда като спокойно, невъзмутимо изражение, когато в

Джоан Роулинг - ХП - 6. Хари Потър и Нечистокръвния принц_1.pdf

Plik z chomika:

Inne pliki z tego folderu:

Inne foldery tego chomika: